Вергил Кацов, Кюстендил: За един месец стигнахме и до най-забравените села

Вергил Кацов, Кюстендил: За един месец стигнахме и до най-забравените села

Вергил Кацов, Кюстендил: За един месец стигнахме и до най-забравените села

Г-н Кацов, какво Ви мотивира да се кандидатирате за народен представител? Защо приехте да оглавите листата на Коалиция “Реформаторски блок – Глас народен” в Кюстендилска област и трудно ли взехте това решение?

    Досега съм участвал активно в политиката на местно ниво като лидер на “Народен съюз” и съм печелил доверието на хората неведнъж, а това означава, че съм успял и да го оправдая. Бях общински съветник от групата на Обединените демократични сили, част от която е и СДС. Това обуслява и следващата крачка, която приех да направя в политиката, а именно – общото представяне на парламентарните избори с Реформаторския блок, като естествено обединение на дясното политическо пространство. Водили сме не една битка в община Дупница, с единствената цел да направим живота на хората по-добър, да облекчим условията за местния бизнес, за да не бъде подложен на непосилен административен и институционален натиск. За съжаление, това на местно ниво не се получава. Голяма част от проблемите могат да намерят решение единствено чрез законодателни промени, които могат да се случат в парламента. Решението, което взех, от една страна беше лесно, защото беше логичната следваща стъпка в политическото ми развитие. От друга страна си давах сметка за усилията, времето и ангажиментите, които ще ми отнеме кампанията, а аз съм човек, който не само говори, а обича да довежда нещата докрай. В този момент имах и едноседмично бебе, едно от големите ми притеснения беше, че ще лиша семейството си от нужното внимание. За решението ми натежа това, че искам моите деца да живеят в една по-добра среда от тази, в която живея аз.

Какви са вижданията Ви за бъдещето на Кюстендилска област и кой е правилният път?

    За моите 40 години разбрах, че единичното спасяване не е решение, защото когато излезеш от вратата на своя дом виждаш, че нещата не вървят, че улиците са разбити, ремонтите се правят некачествено, нивото на образованието пада, квалифицираната работна ръка не се оценява, че повечето хора се осланят на социални помощи. Затова реших, че мога да съм полезен и отговорното поведение е да участвам в решаването на тези проблеми. Още повече се почувствах мотивиран, когато видях, че не се даде възможност за мажоритарни избори и партийните лидери избират водачите на листи на съвсем друг принцип и разчитат на служебни победи, харесах позицията на Реформаторския блок да даде шанс на местен човек, който не само познава проблемите на своите съграждани, но и живее с тях. Не желая не само Европа, но и България да бъде на две скорости, защото нашата близост до София доведе до обезлюдяване на района, вместо до развитие на местния бизнес. В много населени места основен работодател остава общинската администрация, а гръбнакът на всяка икономика е местния бизнес и трябва да има преференциална политика, насочена специално към него.

Вие имате немалък опит в местната политика, били сте общински съветник 3 мандата. На какво Ви научи този опит и има ли грешки, които бихте искали да избегнете?

    Удовлетворен съм от пътя, който дотук съм извярвял в политиката и не мога да кажа, че сме допускали големи грешки. Основавам се на факта, че с хората, с които съм започнал и сега са до мен, изградили сме помежду си доверие в съвместната си работа като общественици. Другото, което ме радва е, че опитът, който натрупахме с колегите д-р Лорета Николова и Костадин Костадинов, сега се надгражда от млади хора. Вероятно сме допускали грешки, но винаги сме се стремили да се противопоставяме на неглижирането на проблемите в малките населени места, на това хората в селата да стават заложници на политически обвързаности или лични отношения между местните кметове и кметския екип в общината. Може би не намерихме общият език с местната управа, които първо отхвърляха наши предложения заради партийни различия, а след време се убеждаваха в правотата им и ги приемаха, примерите в тази посока са много. Винаги ни е водил принципът това, което предлагаме, да е от реална полза за хората и не сме целили политически дивиденти. Винаги съм бил против реваншизма, заради който хората се притесняват, че могат да загубят работните си места, защото симпатизират на една или друга политическа сила и това трябва категорично да се премахне от политическите похвати.

Какво Ви направи най-силно впечатление при многобройните срещи с хората в Кюстендилска област? Какви са най-сериозните им проблеми?

    В рамките на един месец ние посетихме десетки населени места, защото заложихме на срещите очи в очи с хората. Впечатлиха ме най-вече забравените села, забравени не само от общините, но и от държавата, както и голямата разлика между стандарта на живот там и в градовете. Хората не вярват, че може да има справедливост, загубили са вярата, че нещо може да се промени. Ние наистина сме близо до тях и ще работим в посока животът им да стане по-нормален, дори и в селата хората да имат възможност да запазят и развиват бизнеса си. За това са нужни конкретни мерки, дори специални протекции, за да не се стига до това, един малък магазин за хранителни стоки на село да отговаря на същите административни изисквания като големите търговски вериги. Притеснително е обезлюдяването на селата, което се случва заради липсата на възможност за реализация на младите хора. Много е важно решенията в тази посока да се взимат максимално близо до хората, за да имат ефект.

Към коя част от избирателите са отправени посланията Ви и на каква подкрепа разчитате на 26-ти март?

    Посланията ни са насочени към всички, на които им пука какво ще се случва в нашия район през следващите 4 години. Реформаторският блок е позициониран в център-дясното но като местни общественици ние сме показали, че приемаме предложения от различни политически сили, когато са градивни. Смятам, че народните представители от Кюстендилска област трябва да бъдат нашите лобисти, а не поредните номади, които сега се кандидатират тук, а на следващите избори – някъде другаде. Затова вече съм казвал, че най-важно за мен е да получа доверието на хората, които ме познават.

С какво от досегашния си житейски и политически опит се гордеете най-много? От какво се страхувате?

    Имам страхове за бъдещето на Европа и на България, а именно за двете скорости, за които говорихме, защото можещите хора ще отидат там, където се живее на първа скорост, а не тук, за да разчитат на социални помощи. Аз съм баща на три деца, с което най-много се гордея. Имам две дъщери на 11 и 7 години и син, едва на месец. Страхувам се в каква среда ще живеят те, в тази посока ще бъдат и усилията ми. Както вече казах, индивидуалното спасение не е спасение и ако всички ние не се обединим, за да подобрим средата, ще платим много висока цена. Обръщам се специално към младите хора, да имат повече вяра, бъдат по-активни, да не се страхуват да влязат в политиката и да търсят верните решения, защото те не са обременени с предразсъдъци от миналото, защото ще стигнем до верния път и свободата тогава, “когато умре последният, който помни робството”.

 

Коментирайте

Close